Съдържание
Какво представлява коксартрозата?
Коксартрозата засяга около 1% от населението, предимно жени (3:1), най-често след 45-50-годишна възраст. Започва с увреди в т.нар. зона на претоварване в горно-латералния участък на ставата (caput femoris и срещулежащия участък на ацетабулума), в който се забелязва (на фасова рентгенография) изтъняване на хрущялната покривка и деформиране с оформяне на кисти в субхондралната кост. В необременената зона (долно медиалния участък на ставата) се наблюдават пролиферативни промени с формиране на остеофити и деформация на ставата. В околоставните тъкани също има промени – асептичен синовит с последващо задебеляване и фиброзиране на капсулата, същото става и в околните мускули и лигаменти, което води до характерните контрактури.
Рискови фактори за коксартроза:
- Затлъстяване – Затлъстяването натоварва почти всички стави в тялото, но най-вече коленните и ставите в стъпалото. Клинично доказано е, че при жени и мъже с индекс на телесното тегло над 30, честотата на артрозата е четири пъти по-висока, отколкото при хора с нормално телесно тегло.
- Генетични фактори
- Метаболитни заболявания – Метаболитните заболявания, особено тези, дължащи се на ензимни дефекти, са съществен рисков фактор. Ензимните дефекти водят до натрупване на едни или други вещества в организма, които не могат да бъдат метаболизирани от съответните ензими. Тези заболявания често са наричани „болести на натрупването“.
- Неврогенни заболявания-В някои случаи аномалии на определени нерви в тялото могат да доведат до понижаване на тонуса на един или друг мускул, при което се увеличава натискът върху ставата, която той поддържа.
- Вродени ставни малформации – Неправилното формиране на тъканите в ставите по време на вътреутробното развитие благоприятства увреждането на ставния хрущял, настъпването на микротравми при движение и нарушаването на правилното разположение на костите. Макар и да варира за различните форми на вродени аномалии, рискът от поява на артроза при вродени дефекти на мускулно-скелетната система е средно 7 – 8 по-голям, отколкото при отсъствието им.
Клинична картина
Клиничната картина включва: болка (най-силна след претоварване на ставата и сутрин при „прохождане”, позитивират се тестовете на Боне и Патрик); ограничен обем на активни движения в ставата (предимно за сметка на вътрешната ротация и нормалната екстензия, по-късно и други); контрактури в т.б.с.-тазобедрена става (най-често – флексионна, външно-ротаторна и аддукционна); куцане – походка тип “gluteus medius” (в началото – анталгично, по-късно – геометрично, поради скъсяването на крайника вследствие контрактурите).
Каква рехабилитация може да се проведе при коксартроза?
Физиотератевтичната процедура включва:
*ПОЗИЦИОННА ТЕРАПИЯ
*ЕКСТЕНЗИИ
*Обучение в ходене с ПОМОЩНИ СРЕДСТВА (бастуни, канадки)
*Ортотична корекция на скъсяването на долния крайник (стелка, ортеза, ортопедични обувки)
*Борба с болките и с контрактурите – ИФТ, СМТ, НИМП
*ПАРАФИН, КАЛ, ЛУГА
*ПОДВОДНА ГИМНАСТИКА
*ЛГ на мрежа на Rocher
Какви помощни средства и ортези могат да се използват при коксартроза?
Помощните средства, които можем да използваме са: Патерици, канадки, бастун, шини, стелки, пети и ортопедични обувки.
Използвана литература: Основи на физикалната медицина, физикална терапия и рехабилитация проф. Ивет Колева, http://www.puls.bg/health/hot-news/news_12037_2.html.
