Множествената склероза

  1. Какво представлява множествената склероза?

  2. Рискови фактори?

  3. Каква рехабилитация може да се проведе?

  4. Какви помощни средства можем да ползваме?

 

Какво представлява множествената склероза?

Множествената склероза има голямо медико-социално значение у нас, вследствие не малката честота, засяга предимно лица в творчески активна възраст (между 20-40 години) . Развива се обикновено в най-активната възраст на човека, по-често засяга жени от бялата раса.

 

Рискови фактори?

Според съвременните схващания като рискови фактори се посочват: психо-емоционален стрес, прекомерни физически натоварвания, излагане на високи температури, вирусни инфекции (препоръчва се поставяне на противо-грипна ваксина). Една от най-популярните теории е тази за оксидативния стрес, който днес се приема от много автори за краен общ патогенетичен път на значителен брой неврологични страдания, вкл. Множествена склероза.

  • Клиничната картина и симптоми:

Очедвигателни, намаляване силата и обема на движение в крайниците, спастично повишен мускулен тонус, нарушения в равновесието и координацията, затруднена походка и самообслужване, умора, възбудна сетивна симптоматика (парестезии, болка), когнитивни нарушения, промени в емоционалната сфера (от хипоманийност до депресивност), автономни нарушения (incontinentio (изпускане на тазовите резервори), сексуални проблеми).

 

 

Каква рехабилитация може да се проведе?

Физикалната терапия и рехабилитация (ФТР) бива:

а) Медикаментозна терапия;

б) Кинезитерапия e  насочена към нормализиране на мускулния тонус, поддържане и възстановяване на нарушените движения, подобряване на равновесието и координацията, стабилизиране на походката, обучение в извършване на дейности от ежедневието. Прилага се и функционална и занимателна трудотерапия.

Използваме следните основни кинезитерапевтични средства и методи:

  • Общоразвиващи и дихателни упражнения;
  • Упражнения за засегнатите мускули и мускулни групи – вкл. аналитична гимнастика; Упражнения от отбременена позиция – от лег, с помощ, пули-терапия, подводна гимнастика (при ниска температура на водата); ПНМУ; Упражнения за засегнатите или застрашените от контрактури стави и мускули; Упражнения за равновесие и за координация;
  • Обучение в ходене и упражнения за стабилизиране на походката;
  • Релаксиращ масаж на паретичните крайници; Подводен струев масаж (при ниска температура на водата);
  • функционална и занимателна трудотерапия, както и професионална ТТ (Термо терапия) с цел професионално преориентиране и ресоциализация;
  • Криотерапия – срещу спастицитета се прилагат локални или общи криопроцедури (масаж с ледено блокче, cold packs, студена вана); като крио-процедурата задължително предшества раздвижванията (AT White,TE Wilson, JH Petajan, 1997).

в) Трудотерапия (Ерготерапия) – професионално преориентиране.

  • Обучение в ходене, обучение в самостоятелно хранене, бръснене и тоалет и т.н.

г) Физиотерапия

  • Галванични гащета по Щербак при тазово-резервоарни смущения;
  • Електростимулации – при изразена спастичност ЕС на антагонистите по стабилен метод (тетанизиращи импулси)
  • Нискочестотно импулсно мгнитно поле;
  • Електрофореза (надлъжно на гръбначен стъпб);
  • Акупресура;
  • Общи хвойнови, кислородни, въглекисели вани (в стадий на ремисия);
  • Ултразвук паравертебрално (М. Рязкова, 1999; Ивет Колева, 2006).

 

Какви помощни средства можем да ползваме?

Помощните средства, който можем да използваме в ранния етап на заболяването са: инвалидна количка, комбиниран стол за баня и тоалет, антидекубитален дюшек. В късният възстановителен период се използват ходене с патерици и канадка/и – по равно, като изкачването и слизането по стълби с помощното средство става по следния начин:

  • при изкачване по стълби (стъпала) водещ е здравият крак (той поема изнасянето на тялото на по-горното стъпало)
  • при слизане – паралитичният (болният)

Друг вид средство е проходилкта, но това зависи до каква степен са засегнати крайниците. Четириопорният бастун е подходящ за след инсултни състояния, защото осигурява добра опора и стабилност.

ВАЖНО:

Препоръчваме на всеки пациент да изработи и заучи (под контрола на рехабилитатор) адекватна за възможностите си кинезитерапевтична програма, която да упражнява ежедневно в домашни условия – в зона на подкомфорт (в хладно и проветрено помещение), пред огледало (по възможност), евентуално –на музикален фон. В тази индивидуална тренировка препоръчваме включване на общоукрепващи и дихателни упражнения с аналитична гимнастика за някои мускули (по преценка); упражнения за равновесие и координация. Считаме за удачно редуването на по-леки с по-натоварващи упражнения, с цел избягване прегряване и умора. Някои автори предлагат включване и на постизометрични релаксационни техники, стречинг и тай-чи (F.Jr Mitchell, PS Moran, NA Pruzzo, 1979; U.Larsen, 2005)Изключително важен момент при рехабилитацията на МС-болните е обучението им в самоконтрол – както по отношение психологичното състояние на пациента (реакция на диагнозата МС, отношение към болестта, депресивна нагласа), така и по отношение изграждането на правилен цикъл сън – бодърствуване и работа – почивка.

Използвана литература: Проф.И.Колева. Основи на физикалната медицина, физиклна терапия и рехабилитация София 2013 г.