Мозъчен инсулт

  1. Какво представлява мозъчният инсулт?

  2. Фактори за развитието на остри исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение?

  3. Каква рехабилитация може да се проведе?

  4. Какви помощни средства можем да ползваме?

 

Какво представлява мозъчният инсулт?

Мозъчният инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което възниква при недостатъчен приток на кръв в мозък и причинява увреждане на невроните, глията и мезенхимната тъкан, изразяващо се в общомозъчни огнища или с психични нарушения.

Мозъчните инсулти според патогенетичните механизми за възникването им са: исхемични и хеморагични, а според протичането им са: остри, подостри, хронични и рецибивиращи.

Според Хайнц-Валтер Делнг, най-важните причини за получаване на мозъчен инсулт са:

  • исхемии – супрааортни и мозъчни тромбози, емболии
  • кръвоизливи – интрацеребрални, субарахноидни
  • венозни мозъчни тромбози.

Основните клинични форми, развиващи се при съдовия мозъчен инцидент според С. Божинов са: мозъчен кръвоизлив, субарахноиден кръвоизлив, мозъчното размекване в резултат на мозъчна тромбоза или мозъчна емболия, тромбоза на вътрешните сънни артерии, преходни динамични разстройства на мозъчното кръвообращение, венозен инсулт от възпапително и невъзпалитепно естество.

 

Фактори за развитието на остри исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение

  • Ендогенни (вътрешни) рискови фактори: атеросклеротиини промени на аортата;  сърдечно съдови заболявания, дислипидемии,  вродени съдови аномалии, хематологични забопявания, васкулити, васкулопатии и др.
  • Екзогенни (външни) рискови фактори: апкохолизъм, тютюнопушене, черепно-мозъчни травми, лекарства, наркотици.

Клинична симптоматика:

Наблюдават се парези или парализа на крайниците, противоположна на огнището на поражението, спастична хипертония на мускулите — флексори на горния крайник и екстензори на долния крайник, повишени сухожилни рефлекси, липса на коремни рефлекси и поява на патологични и защитни рефпекси, клонус на ходилото u пателата.

 

Каква рехабилитация може да се проведе?

Физикалната терапия и рехабилитация (ФТР) е от решаващо значение за оптимално функционално възстановяване, профилактика на предотвратимата инвалидност и постигане на възможната самостоятелност в ежедневието (според тежестта и вида на мозъчния съдов инцидент). При пациентите с прекаран мозъчен инсулт се налага провеждане на системно медикаментозно лечение и кинезитерапия, както и периодични курсове с преформирани фактори, могат да бъдат естествени и изкуствени:

  • естествени са въздух, вода.
  • изкуствени са електрически токове, магнитно поле, светлинни източници /вкл. лазер/,  като на тях отговарят респективно: Електро и Магнитотерапия, Светлолечение, Лазертерапия.

В първите 1 – 18 месеца след инцидента кинезитерапията (пасивни и активни специализирани методики) трябва да се провежда ежедневно, при постепенно натоварване и усложняване на упражненията. През 3-4 месеца са желателни и курсове по електролечение. След 18-ия месец до пета-шеста година се препоръчват комплексни неврорехабилитационни курсове по два пъти годишно, а след 6-тата година – ежегодни курсове по поддържаща ФТР.

Физикалната терапия и рехабилитация (ФТР) бива:

а) Медикаментозна терапия

б) Кинезитерапия – активна и пасивна. Тя включва:

  • Позиционно лечение – в покой (възглавници, пясъчни торбички) и при ходене
  • За профилактика на контрактурите (на глезен, китка ) и на сублуксацията на раменната става (чрез триъгълна кърпа или ортези);
  • Масажни прийоми за релаксиране на спастичните мускули и избягване на мускулни контрактури или тонизиращи прийоми за подпомагане активните движения;
  • Индивидуална лечебна гимнастика – пасивни, пасивно-активни или активни упражнения за паретичните крайници;
  • Стимулиране и релаксация на мускулите чрез прийоми(методики) на Проприцептивно невро-мускулно улесняване,Постизометрична релаксация, дихателна гимнастика; вертикализация; обучение в ходене – по равно и по стълби (при качване водещ е здравият крак, при слизане – паралитичният); упражнения за стабилизиране равновесието и походката.

в) Трудотерапия (Ерготерапия) – професионално преориентиране. Тя включва:

  • Обучение в дейности на ежедневния живот – обръщане и сядане в леглото, постепенно обучение за самостоятелно прехвърляне в инвалидна количка, евентуално изправяне – с помощ и самостоятелно, обучение в ходене, обучение в самостоятелно хранене, бръснене и тоалет и т.н.

Обучението в ходене преминава през два етапа:

  • ходене в успоредка (във водна и сухоземна среда), ходене с патерица – по равен терен, ходене с канадка/и – по равен терен;
  • усложнено ходене (с крайното помощно средство) – на неравен терен, изкачване, слизане, прекрачване (изкачване и слизане по стълби; препятствия).

г) Физиотерапия. Тя включва:

  • Преформирани физикални фактори: за повлияване на мускулния тонус – електростимулации на антагонистите на спастичните мускули, насочени към екстензорите на китката и глезена на паретичните крайници;
  • Ниско честотно импулсно поле – при придружаващи  нарушения в засегнатата длан  стъпало и пръсти или при налична придружаваща сублуксация на раменната става;
  • Интерферентни токове – при болезнено хемипаретично рамо и остеопороза на caput humeri ;
  • Ултразвук с нестероиден противо-възпалителен препарат – при болезнено хемипаретично рамо с придружаващ хумеро-скапуларен периартрит ;
  • Лазертерапия-облъчвания за повлияване на трофичните нарушения в дисталните части на засегнатите крайници  и при декубитални язви;
  • Акупунктура / лазерпунктура – за повлияване на спастицитета;
  • Термотерапия с цел намаляване на спастично повишения мускулен тонус: компреси по Кени, парафинови апликации, hot packs, озокерит и др.; криотерапия с ледено блокче или т.нар. cold packs;

ВАЖНО! Кинезитерапия при мозъчно съдова болест изисква индивидуализиран подход към всеки пациент на всеки етап от развитие на заболяването.

 

Какви помощни средства можем да ползваме?

Помощните средства, който можем да използваме в ранния етап на заболяването са: инвалидна количка, комбиниран стол за баня и тоалет, антидекубитален дюшек. В късният възстановителен период се използват ходене с патерици и канадка/и – по равно, като изкачването и слизането по стълби с помощното средство става по следния начин:

  • при изкачване по стълби (стъпала) водещ е здравият крак (той поема изнасянето на тялото на по-горното стъпало)
  • при слизане – паралитичният (болният)

Друг вид средство е проходилкта, но това зависи до каква степен са засегнати крайниците. Четириопорният бастун е подходящ за след инсултни състояния, защото осигурява добра опора и стабилност.