Множествена склероза

Какво представлява множествената склероза?

Множествената склероза има голямо медико-социално значение у нас, вследствие не малката честота, засяга предимно лица в творчески активна възраст (между 20-40 години) . Развива се обикновено в най-активната възраст на човека, по-често засяга жени от бялата раса.

Рискови фактори?

Според съвременните схващания като рискови фактори се посочват: психо-емоционален стрес, прекомерни физически натоварвания, излагане на високи температури, вирусни инфекции (препоръчва се поставяне на противо-грипна ваксина). Една от най-популярните теории е тази за оксидативния стрес, който днес се приема от много автори за краен общ патогенетичен път на значителен брой неврологични страдания, вкл. Множествена склероза.

• Клиничната картина и симптоми:

Очедвигателни, намаляване силата и обема на движение в крайниците, спастично повишен мускулен тонус, нарушения в равновесието и координацията, затруднена походка и самообслужване, умора, възбудна сетивна симптоматика (парестезии, болка), когнитивни нарушения, промени в емоционалната сфера (от хипоманийност до депресивност), автономни нарушения (incontinentio (изпускане на тазовите резервори), сексуални проблеми).

Каква рехабилитация може да се проведе?

Физикалната терапия и рехабилитация (ФТР) бива:

а) Медикаментозна терапия;

б) Кинезитерапия e  насочена към нормализиране на мускулния тонус, поддържане и възстановяване на нарушените движения, подобряване на равновесието и координацията, стабилизиране на походката, обучение в извършване на дейности от ежедневието. Прилага се и функционална и занимателна трудотерапия.

Използваме следните основни кинезитерапевтични средства и методи:

• Общоразвиващи и дихателни упражнения;
• Упражнения за засегнатите мускули и мускулни групи – вкл. аналитична гимнастика; Упражнения от отбременена позиция – от лег, с помощ, пули-терапия, подводна гимнастика (при ниска температура на водата); ПНМУ; Упражнения за засегнатите или застрашените от контрактури стави и мускули; Упражнения за равновесие и за координация;
• Обучение в ходене и упражнения за стабилизиране на походката;
• Релаксиращ масаж на паретичните крайници; Подводен струев масаж (при ниска температура на водата);
• функционална и занимателна трудотерапия, както и професионална ТТ (Термо терапия) с цел професионално преориентиране и ресоциализация;
• Криотерапия – срещу спастицитета се прилагат локални или общи криопроцедури (масаж с ледено блокче, cold packs, студена вана); като крио-процедурата задължително предшества раздвижванията (AT White,TE Wilson, JH Petajan, 1997).

в) Трудотерапия (Ерготерапия) – професионално преориентиране.

• Обучение в ходене, обучение в самостоятелно хранене, бръснене и тоалет и т.н.

г) Физиотерапия

• Галванични гащета по Щербак при тазово-резервоарни смущения;
• Електростимулации – при изразена спастичност ЕС на антагонистите по стабилен метод (тетанизиращи импулси)
• Нискочестотно импулсно мгнитно поле;
• Електрофореза (надлъжно на гръбначен стъпб);
• Акупресура;
• Общи хвойнови, кислородни, въглекисели вани (в стадий на ремисия);
• Ултразвук паравертебрално (М. Рязкова, 1999; Ивет Колева, 2006).

Какви помощни средства можем да ползваме?

Помощните средства, който можем да използваме в ранния етап на заболяването множествена склероза са: инвалидна количка, комбиниран стол за баня и тоалет, антидекубитален дюшек. В късният възстановителен период се използват ходене с патерици и канадка/и – по равно, като изкачването и слизането по стълби с помощното средство става по следния начин:

• при изкачване по стълби (стъпала) водещ е здравият крак (той поема изнасянето на тялото на по-горното стъпало)
• при слизане – паралитичният (болният)

Друг вид средство е проходилката, но това зависи до каква степен са засегнати крайниците. Четириопорният бастун е подходящ за след инсултни състояния, защото осигурява добра опора и стабилност.

ВАЖНО:

Препоръчваме на всеки пациент да изработи и заучи (под контрола на рехабилитатор) адекватна за възможностите си кинезитерапевтична програма, която да упражнява ежедневно в домашни условия – в зона на подкомфорт (в хладно и проветрено помещение), пред огледало (по възможност), евентуално –на музикален фон. В тази индивидуална тренировка препоръчваме включване на общоукрепващи и дихателни упражнения с аналитична гимнастика за някои мускули (по преценка); упражнения за равновесие и координация. Считаме за удачно редуването на по-леки с по-натоварващи упражнения, с цел избягване прегряване и умора. Някои автори предлагат включване и на постизометрични релаксационни техники, стречинг и тай-чи (F.Jr Mitchell, PS Moran, NA Pruzzo, 1979; U.Larsen, 2005). Изключително важен момент при рехабилитацията на МС-болните е обучението им в самоконтрол – както по отношение психологичното състояние на пациента (реакция на диагнозата МС, отношение към болестта, депресивна нагласа), така и по отношение изграждането на правилен цикъл сън – бодърствуване и работа – почивка.

Използвана литература: Проф.И.Колева. Основи на физикалната медицина, физиклна терапия и рехабилитация София 2013 г.